Начало

ЛЗС Варна

Лесозащитна станция – гр.Варна е създадена на 01.03.1960 год. по решение на Министерството на горите и горската промишленост. Това решение е продиктувано от необходимостта, да се подобри рязко защитата на горите и горските култури от насекомни вредители, гъбни болести и др.

Общият горски фонд, върху който ЛЗС извършва своята специфична дейност, е 1 039 185 ха. Това са териториите на РДГ – Бургас; Варна; Русе; Сливен и Шумен, заемащи източната част на Страната.

В климатично отношение районът на Станцията попада под въздействието на три климатични зони: континетално – средиземноморската; умерено – континенталната и преходно – континеталната. Това формира едно сложно вътрезонално климатично райониране, като по  важните райони са: Северно – Черноморското крайбрежие; Южна Добруджа; Лудогорие; Крайдунавски район; Странджанско Черноморие; Централна Стара планина; Източна Стара Планина, Сакар, Горнотракийски район и Задбалкански нископланински район.

Физико – географската характеристика също е много разнообразна и се представя от следните райони: Крайречните заливни тераси по долните течения на по – големите реки; Равнинно – платовидните райони на Южна Добруджа; на Лудогорието; на Крайдунавската равнина, предпланинските и планинските райони на Централната част на Стара планина и на Източна Стара планина; Задбалканският нископланински район; Странджа - Сакар и др.

Преобладаващите почвени типове са: тъмносивите и сивите горски почви; излужените черноземи и кафявите горски почви.

 Тези разнообразни природо - климатични и почвени условия предопределят развитието и разпространението на над 100 дървесни и храстови видове, съчетани в многообразни горско – растителни формации. По – важни от които са:

- Крайречни и лонгозни типове гори, създадени по поречията на реките Дунав, Камчия, Тунджа, Ропотамо и др., които са представени от ясена; полския бряст; белият бряст; лонгозки летен дъб и др. По – голямата част от месторастенето на този тип формации е заета главно от създадените тополви култури и частично от ясен, черен орех и други.

- Дъбовите формации в долния равнинно – хълмист и хълмисто – предпланински район на дъбовите гори, които заемат около 65% от горския фонд на района. В тези формации участват по – важните: летен дъб; космат дъб; благун; цер; зимен дъб; липи, планински ясен; обикновен и келяв габър и др. Върху доста голяма част от месторастенията на дъбовите гори в този район са създадени изкуствени насаждения от бяла акация; червен дъб; орех; черен бор и др. Само полезащитните горски пояси в района на Южна Добруджа заемат около 6.4 хиляди ха. А общата площ на изкуствено създадените култури е около 200 000 ха.

- Чисти и смесени букови насаждения в планинския пояс, където главно участие имат: обикновения и източния бук; зимния дъб; обикновения габър; явор; и др. И в този горскорастителен район са създадени около 30 000 ха изкуствени насаждения от черен и бял бор, смърч, дугласка ела и др.

Тези сложни естествени и изкуствено създадени горскорастителни формации, съответно предопределят развитието на голямо видово разнообразие от насекоми, акари, нематоди, гризачи, птици и други живи организми. Това е от голямо значение за равновесието и устойчивото развитие на горските екосистеми. Но в района на Станцията горскорастителните формации в една или друга степен са разстроени и деградирани вследствие на прекомерна и неправилна експлоотация и това е довело до понижение на жизнената им енергия и физиологично отслабване. От друга страна, е нарушено равновесието в биологичния ритъм на живите организми в горския биоценоз и оттам следва това рязко, екстермно увеличаване числеността на популациите на някой основни насекомни вредители, с последващо системно обезлистване на гората. Това, от своя страна, води до още по – силно физиологично отслабване на горскорастителните формации, развитие на сложни патологични процеси и в крайна сметка до загиване на отделни дървета, група дървета или цели насаждения.